Една интересна история за едни сън


Първо да кажа добър вечер и здравейте на всички.
Искам да споделя една история за сънища. Не е моя историята на братовчедка ми е. Но тя прекалено много се притеснява. Искам да и покажа че няма нищо страшно да сънуваш.

Ще копирам точно какво ми е писала :
"Сънувах, че с вуйчо ми пътуваме до един магазин. Беше вечерно време. Бяхме с колата. Аз бях седнала отпред при него, той караше и ми разказваше нещо. След това бяхме на един завой, на този завой се появи една черна кола. Тя идваше точно върху нас. Блъсна се във нас, ние се обърнахме с колата. След това изведнъж видях бели светлини и един дядо ми каза какво правиш тук. Викам му дядо търся вуйчо си, видяхте ли го?

След това почнах да чувам викове, вуйчо ми ме викаше а аз немога да го видя. След това и аз му виках вуйчо, вуйчо но така и него видях. След това пак видях този дядо викам му знаете ли къде е вуйчо? -той ми каза да знам-той е на едно друго място не те чува дори да викаш, спи дълбок сън. А аз му отговорих трябва да се приберем искам да го видя. Той ми отговори той неможе да се прибере, но ти си тръгвай, нямаш работа тук. Имаш много време да извървиш още и да вършиш много работи.

След това тръгнах към една врата и по стените се появи кръв. И пак вуйчо взе да ми вика името. Видях го. Той беше целият в кръв, и беше целият в стъкла и синини плаках и му виках да стане, но той не ме чуваше. След това се събудих. Предупреждавах всички , но никои не ме послуша всички казваха това е само сън.

След няколко дни сънят ми се беше сбъднал, той се беше обърнал с колата и беше в кома. Същата черна кола която сънувах. Единствената разлика беше, че аз не бях в колата. След катастрофата пак сънувах този дядо. Не помня всичко но помня че ми каза, че спи дълбок сън и че ще се оправи но не сега, че трябва да чакаме. На 5-тият ден той се събуди. "

А това не е първият сън който сънува и да не е реален. Мога да разкажа с себе си. . . Сънувала е мен. . . Сънувала е баба ми чичо ми. . . И всичко което е сънувала излиза истина накрая. . . Надявам се да и покажем да не се страхува да сънува. .

Уплаших се много от този мъж


Беше лятото на 2011-та година. Бях в Бургас за месец-два. Реших да ида на село за два-три дни. Един ден излязох навън. Мислех да се разходя в гората. Вървях по пътеките доста време и най-накрая видях в далечината няколко големи къщи. Приближавайки се до тях, забелязах, че доста от тях са много стари и разпадащи се. 

Една от къщите нямаше ограда, нито врата за двора. Беше обрасла с бурени и тръни. Имаше много храсти наоколо. Реших да видя какво точно има вътре. Входната врата бе отворена широко и вътре имаше разпиляни вестници и спринцовки. Влязох в нещо като коридор, с частично неизмазани стени, изкъртена мазилка по земята и боклуци, разхвърляни наоколо. 

В първата стая, в която влязох, имаше счупена бутилка от алкохол и пръски от него по стените. Не ми се стори добра идея да оставам още в тази къща. Излязох тичешком, като постоянно поглеждах зад себе си. Имам страх от духове и демони и това ме караше да мисля лоши неща. Но явно не достатъчно лоши, защото след като влязох в следващата къща, се почувствах уязвим. 

Там сякаш се бе случило нещо лошо. Разсипани хапчета по старата печка в кухнята, всевъзможни бутилки по пода, снимки на хора на масата, в мивката бе пълно с прибори. 
Беше ме страх и излязох, а не бяха минали и две-три минути. 

Тъкмо прекрачих входната врата и видях мъж, който бе излязъл да сече дърва. Видя ме и се развика какво правя там. Аз побягнах и не поглеждах назад. Прескачах оградите, сякаш бяха играчки. Скоро стигнах до главният път за Бургас и се отправих нагоре. 

След около две минути видях табелата "Българово" и се ориентирах към вкъщи. Погледнах назад, но човека бе в далечината. Исках да знам повече за тези места, но заради този човек, появил се незнайно от къде не можах. Разпитах и баба за него, но тя каза, че не е виждала такъв. А тя познава почти всички в град Българово. .

Урокът на бездомника


Беше студен зимен ден, Неделя. Паркинга пред църквата се пълнеше бързо. Докато излизах от колата си, забелязах няколко човека да си шепнат, докато вървяха към църквата.

Когато се приближих, видях човек, който се беше облегнал на стената на църквата. Толкова се беше отпуснал, че изглеждаше почти заспал. Беше облечен в дълго вълнено палто, което беше доста окъсано и шапка, смъкната ниско надолу към лицето му, така че то не се виждаше добре. Носеше обувки, които изглеждаха поне 30 годишни, твърде малък размер за него. Те бяха и целите в дупки, така че пръстите на краката му стърчаха от тях.

Предположих, че човекът беше бездомник и заспал, затова преминах покрай него и влязох в църквата.

Вътре, поприказвах няколко минути с няколко мои познати, когато някой повдигна въпроса за бездомника отвън. Повечето хора се подсмихнаха, някои от тях шепнешком си размениха по някой коментар, но никой не пожела той да влезе вътре, в това число и аз.

В следващия момент църквата започна. Всички чакахме свещеника да заеме мястото си и да започне своята служба, когато вратите на храма се отвориха.

Вътре влезе бездомника и тръгна надолу по пътеката с наведена глава.

Хората възкликваха, шепнеха си и правеха гневни физиономии.

Той премина цялата пътека и стигна до олтара. Там свали палтото си и сърцето ми се сви.

Там стоеше нашия свещеник… той беше бездомника.

Никой не каза нито дума.

Свещеника взе Библията си и намести на поставката.

“Приятели, не мисля, че трябва да Ви казвам за какво ще Ви говоря днес.

Супер звезди и черни дупки


Забелязали ли сте, че има основно два вида хора по света? Точно за тях искам да Ви разкажа днес. Има някои основни черти, по които те се различават. Ето какво мисля аз за тях:

Първите ги наричам супер звезди. Точно както техните небесни колеги, те излъчват топлина, любов и позитивна енергия. Можете да ги разпознаете по следните признаци:

- Те са позитивни;
- Те общуват добре с околните хора;
- Лесно се усмихват и се смеят;
- Приемат комплиментите с благодарност;
- Насърчават и помагат на хората около тях:
- Имат ясни цели и се наслаждават на пътя към постигането им;
- Те са проактивни.

Другите са им пълна противоположност. Тях наричам черни дупки. Това са хора, които изсмукват живота и светлината от всичко и всеки около тях. Можете да ги разпознаете по притежанието на следните отличителни черти:

- Те като цяло имат негативна визия за света;
- Редовно критикуват другите хора;
- Винаги знаят защо плановете на другите хора няма да се осъществят;
- Рядко се усмихват или смеят, освен ако не се присмиват на някой друг;

Често нямат ясни цели и вместо това, просто живеят ден за ден.
Вероятно познавате хора, които попадат и в двете категории, но както всичко реално в живота и тези определения не са напълно изчерпателни.

В истински живот, всички ние сме способни да бъдем както супер звезди, така и черни дупки, в зависимост от това, какво си мислим и как се чувстваме в даден момент.

Затова, вгледайте се в себе си, помислете как си взаимодействате с другите хора около Вас. Най-хубавото нещо на това е, че Ви се изяснява как действате е, че винаги имате избор как да го направите при всякакви обстоятелства. Вие избирате какви да бъдете всеки ден!

И накрая, един въпрос: супер звезди ли сте или черни дупки?

Все още имаш надежда


Ако можеш да погледнеш към залеза и да се усмихнеш, да откриеш красотата в цветовете на малко цвете, тогава ти все още имаш надежда.

Ако можеш да откриеш наслада в движението на пеперуда и ако усмивката на дете все още може да стопли сърцето ти, тогава все още имаш надежда.

Ако можеш да видиш доброто в другите хора и шума от падащия дъжд по покрива все още може да те приспи, тогава ти все още имаш надежда.

Ако дъгата все още те кара да спираш и да гледаш в захлас, и ако твоя домашен любимец все още се чувства доволен под твоите ласки, тогава ти все още имаш надежда.

Ако срещаш нови хора с въодушевление и оптимизъм и ако не караш хората да се съмняват, тогава ти все още имаш надежда.

Ако все още предлагаш ръката си в знак на приятелство и получаването на неочаквани писма или картички те кара да се вълнуваш, тогава ти все още имаш надежда.

Ако страданието на другите все още те изпълва с болка и те разстройва и ако отказваш да оставиш едно приятелство да си отиде, тогава ти все още имаш надежда.

Ако се надяваш за някое време или място за тишина, за размисъл и ако все още гледаш любовни истории или искаш краят им да е щастлив, тогава ти все още имаш надежда.

Ако можеш да погледнеш назад към миналото и да се усмихнеш и когато се изправиш пред лошото, когато ти казват, че всичко е безсмислено, а ти все още завършваш с фразата “да, но…”, тогава ти все още имаш надежда.

Надеждата е нещо прекрасно. Тя завива, усуква се, понякога се скрива, но рядко се съкрушава. Тя ни подкрепя, когато нищо друго не може. Дава ни причини да продължим и ни окуражава, когато си казваме, че е по-добре да се откажем.

Надеждата поставя усмивка на лицата ни, когато сърцето не може да управлява. Надеждата кара краката ни да се движат по правилния път, когато очите ни не го виждат. Надеждата ни кара да действаме тогава, когато душите ни са объркани и не знаят посоката.

Надеждата е чудесно нещо. Нещо, което да уважаваме и подхранваме, нещо което ще ни отвърне в замяна. Тя може да се намери във всеки от нас и може да осветли дори и най-тъмните места. Затова никога не губете надежда!

Всеки живот е ценен


Джон и Мери били женени от 7 години. Живеели в хубава къща в тих и спокоен квартал и имали две прекрасни дечица – момче и момиче. Джон имал добра работа и трябвало да отиде в друг град командировка. След като го обсъдил с Мери, решили че и тя има нужда малко от промяна на обстановката и че може да замине с него. Наели бавачка да се грижи за децата и заминали.

Командировката протекла чудесно. Освен, че Джон свършил много добра работа, заедно с Мери имали възможност дори да преживеят няколко романтични момента. А накрая, някак си успели да се върнат и малко по-рано от предвиденото.

Докато пътували към дома си, радвайки се да се върнат и да прегърнат децата си, забелязали пушек, затова се отклонили от пътя си, да проверят какво става. Когато пристигнали на място, открили че една къща е цялата в пламъци. Мери бързо казала. “Добре, не е нашата къща. Нека да си ходим.”

Но Джон се приближил до къщата и възкликнал “Това е къщата на Фред Джоунс, който работи в завода. Той не е свършил работа още, вероятно мога да помогна с нещо.” “Това няма нищо общо с нас,” протестирала Мери. “Облечен си с най-хубавите си дрехи. Нека не се приближаваме.”

Но Джон отишъл максимално близо до къщата, само за да види как цялата гори. Видял и жена, която крещяла истерично “Децата, Децата, спасете децата!” Джон с хванал за рамото и й казал “Успокойте се малко и ми кажете къде са децата?” “През дневната и в ляво!”, отговорила жената.

Въпреки протестите на Мери, Джон се облял целия с вода от маркуча, сложил си мокра кърпа като маска на лицето и главата и влязъл вътре. Намерил стаята, видял децата, сграбчил ги и носейки ги по едно под всяка мишница ги изкарал навън пищящи и уплашени.

След като почти задушилите се дечица успели да си поемат малко чист въздух, Джон ги попитал дали има още хора вътре. Те му отвърнали, че има още две деца. В този момент Мери поставила ръка на рамото на Джон и му извикала, “Джон, не се връщай вътре. Самоубийство е. Къщата всеки момент ще рухне!”

Но той не се вслушал в думите й. Върнал обратно през път от дим и огън и огледал по-внимателно стаята. Сякаш цяла вечност изминала преди да забележи двете деца, прегърнали се в единия ъгъл на стаята, борейки се за всяка глътка въздух. Пътят обратно му се сторил още по-дълъг, сякаш нямал край. Докато вървял към изхода, из ума му минавали мисли, че имало нещо странно познато в тези малки телца, които се били вкопчили в него и в момента, в който ги извадил навън ги разпознал.

Джон току що бил спасил собствените си деца!

А бавачката ги била оставила тук за 1 час, при нейна приятелка, докато напазарува.

Наистина ли извънземните ще срутят планетата земя.

Според учени извънземните се приготвяли да сринат планетата земя. Но обаче никой неможе да предполага кога ще стане това.
Според някои хора това са легедни и митове. Но други хора предполагат че наистина извънземните ще срутят планетата земя. Според научни изледвания американски учени са казали че извънземните могат да помогнат да се развива планетета земя заедно с тях или пък ще я срутят. По света много хора са дали стотици сигнали за срещани извънземни. Къде се крият мистичните извънземни същества. Отговорът е неизвестен. Досега нито един учен е неможал де разбере от къде идват тези същества.
Другото което вече се говори е това че извънземните започвали да срутват и други планете. За сега е известно че ще се случат неприятни неща с планетата Юпитер. А дали ще засегне планетата земя все още не е известно.

Истории за хора отвлечени от извънземни същества

Първата история за отвличане от извънземни е тази на австралийския пилот Фредерик Валентиш. Около 19:15 вечерта на 21.10.1978г. двайсет годишния Фредерик изчезва безследно до като пилотира самолета си. Пилотът тръгва с самолета си и до като пилотира той вижда ярка светлина в небето. Той съобщава по радиостанцията че лети в друга компания на летяща машина. Той наколко пъти предал по радиостанцията че летящият обект кражи опасно близко. Това са последните му думи. Той и самолетът му така и не били открити. Австралийските учени твърдят че немогат да намерят доказателства за станалото на Фредерик.
  Втората случка е тази на семейство Хил. Те се пребирали от Гърция в Канада. Те слушали музика в колата и се забавлявали. Но по едно време една ярка светлина започнала бавно по бавно да се приближава но мъжът видал летящият обект. И мигновено той спрял колата с рязка скорот. Обекътът се преближил твърде близко до колата им че на тях им се наложило да излезят от нея. Те се скрили зад храстите. Но видели че летящият обект започнал халтично да обикаля. Те се пребират в къщи. След няколко дена семейство Хил започнали да сънуват страшни кошмари в които имало големи извънземни създания. Двойката решила да посети психолог. По думите им психологът твърди че те наистина са били похитени и отвлечени от извънземни.
  Третата случка е на един човек който работил в градината си вечерно време. До като работил той видял ярка червена светлина. Която започнала да пръска. След няколко дни той бил блъснат на земята от извънземни. След това той изчезнал от градината си. Извънземните го прибрали в лететелния си апарат. И започнали да му взимат кръвни изследвания. Той казва че те издавали звук на лаенето и джавкането. Той бил заразен и оставен в женска компяния на извънземни. След това той бил върнат невредим на земята. Той разбрал че го е нямало само 4 часа.
  Четвъртата неприятна случка е тази на семейство Иванови. Те са от България. Те казват че са били похитени и отвлечени от извънземни. Нека да разгледаме тяхната история и сами да разберем да ли те са били наистина похитени и отвлечени от извънземни.
Димитър работи в автомивка. Борислава работи в ресторант като сервитьорка. Той и жена му са организирали да отидат на почивка.
Те приготвили багажа и потеглили с колата. Те пътуват два часа. След това те трябва да завият към малкия път. До като те пътували по малкия път една ярка светлина се движила след тях. Но след минимум две митути Димитър спира колата и слиза от нея. Той първоначално помислил че това е машина. Но в последствие това не било машина а нещото което не съществува. Жена му пита какво има той отговаря че нищо няма но замиг мъжът изчезва. Жената видяла че Димитър го няма. Тя също излиза от колата и започва да се оглежда на около. Тя помислила че той отишъл до принужда но се оказало че това не е вярно. Тя продължава да се оглежда за съпруга си. Но не го намира никъде в последствие за жалост имало сигнал и взела телефона и се обадила в полицията. Говорителката за спешни случаи и казала да стои в колата защото екипът от полицията ще дойде до 7 минути. Минава седем минути, тя все още чака те да дойдат. И те престигват на мястото, Борислава излиза от колата и започва да обяснява какво се е случило с Димитър. Тя каза че го попитал какво става и той и отговорил че няма нищо. Но тя също успя да види светлината. Борислава започнала от начало да разказва за стналото. Полицаите намират заключения че той може би е бил отвлечен от извънземни същества. Жената не вярва на думите на един от полицаите и казва че е бил отвлечен не от извънземни. Тя твърди че няма такива същества. Полицаите и казали да дойде в полицейското управление за да даде писмени показания. Тя отказала и ги попитала, нужно ли е да давам писмени показания, те и казали че са задължителни. Те тръгват към управлението и тя започва да дава писмени показания. Но за жалост мъжът Димитър не бил открит. Така тяхната история приключва. Без да отидт двамата на почивка.
 
 

Душата на животните


От векове привържениците на различни религиозни течения и окултни учения спорят за това дали животните изобщо имат душа или са просто бездушни създания.
Според голяма част от тях животните имат душа, но не точно като човешката. Според окултизма е напълно възможно между две прераждания в човешко тяло душата на човек да се окаже в тялото на животно.
Според авторката на „Тайната доктрина” Елена Блаватска животните са носители на също толкова безсмъртна душа, колкото и хората. Много други последователи на окултизма и теософията са на същото мнение.
Като основен аргумент за това, че животните нямат душа, някои изтъкват невъзможността им да чувстват. Но животните, както и хората, понякога са тъжни, радостни са, скърбят или пък показват, че са щастливи. Разликата е там, че няма как да изразят емоциите си, освен с езика на тялото.  
 Според някои източни религии дори в телцата на малките насекоми се крие душата на някой, който трябва да научи поредния си урок, преди да се прероди в човешко тяло.
Смята се, че малките деца си спомнят предишните си прераждания, преди да разкажат фрагменти от тях на родителите си, а те да им кажат, че са сънували нещо. Малките деца и някои животни се привличат изключително силно – това, според окултистите, се дължи на факта, че са били близки в предишни прераждания и сега с радост отново се срещат.
Смята се, че делфини, които спасяват хора, действат така заради проява на състрадание и желание за помощ на давещите се, въпреки че не ги познават, за разлика от кучетата, които са верни на стопаните си.
Има не един и два случая, в които куче остава на гроба на стопанина си и издъхва на него от глад. Много пъти животни помагат на хора в беда или на други животни.
А според Блаватска и последователите й животните, които са страдали много през сегашния си живот, ще бъдат компенсирани в следващото си прераждане, когато ще бъдат хора.                            

Истински истории за вампири


Според легендите вампирите са съживени мъртъвци, които през нощта излизат от гробовете и нападат хора, за да пият кръв.
Откакто тази дума за първи път влиза в употреба през 1734 г., митът за вампирите се разраства неимоверно. Ето историите на някои от най-прочутите истински вампири-убийци в света:
Кървавата графиня
Голям брой изследователи на вампирски престъпления считат унгарската графиня Ержебет Батори за първия документиран случай на човек, чийто убийства са мотивирани от жажда за кръв.
Легендата гласи, че един ден тя зашлевила една от слугините си, при което на ръката й капнала кръв от момичето. Графинята забелязала, че кръвта кара кожата й да изглежда по-млада. След този случай тя започнала да се къпе в кръвта на девици, за да възстанови изгубената си младост.
Ержебет била арестувана по кралска заповед и изправена на съд. В двореца й бил открит регистър, написан с нейния почерк, в който били записани имената на 650 жертви. Тя била призната за виновна и осъдена на доживотен затвор.
Ержебет Батори не е единствената унгарка, която намирала кръвта за апетитна. Няколко века по-късно един човек с романтичното име Бела Кис също открива своята жажда.
Бела Кис
Нечестивите деяния на този мъж започнали с изневярата на съпругата му. Бела Кис се оженил за красива по-млада жена, но тя завъртяла любов с техен съсед и през 1912 г. двамата изчезнали безследно. След време в района на Букурещ започнали да изчезват и други жени.
През 1914 г. Кис бил вербуван в армията, отишъл на война и повече не се върнал. Всички смятали, че е загинал. Преди да замине бил купил голям брой метални варели, които след изчезването му били конфискувани от армията. Когато варелите били отворени, във всеки от тях открили тяло на гола жена. Аутопсиите показали, че жените са били удушени, всяка имала шията си рана, а кръвта им била напълно източена.
Чудовището от Дюселдорф Петер Кюртен
Некрофилът, изнасилвач и убиец Петер Кюртен обикновено набелязвал за своя плячка най-уязвимите хора. На деветгодишна възраст той удавил две момчета, но случаят бил сметнат за инцидент.
През 1913 г. 10-годишно момиченце било открито убито в леглото си. На шията й имало две убождания. Килимчето до леглото било пропито с кръв. Аутопсията показала, че в тялото й има много по-малко кръв от очакваното. За убийството бил заподозрян чичото на момичето, но бил освободен поради липса на достатъчно доказателства.
Изминали 16 години без инцидент. Докато един ден било открито голото тяло на 8-годишно момиченце. Седмица по-късно край един път било намерено тялото на механик, който имал 20 прободни рани, повечето от които били нанесени по слепоочията му.
Шест месеца по-късно две момичета били убити близо до един панаир. Петгодишното дете било удушено, а гърлото му прерязано с нож. Четиринадесетгодишната девойка също била удушена и обезглавена. Последвали още нападения и убийства на невръстни деца.
Кюртен и неговата съпруга също разисквали случая с познатите си. Един ден полицията пристигнал в дома им и арестувала Кюртен. Той си признал, че е извършил многобройни нападения и 13 убийства. Признал също, че е пил кръвта на жертвите си. Това го възбуждало.